Идеята  за създаване на този пост е  публикация която прочетох тук в блоговете . 

Идеята за въвеждането на минимални осигурителни прагове е на вицепремиера Лидия Шулева. Идея  посрещната нееднозначно от бизнеса, а МВФ открито изразява съмнението си, че мярката ще подейства. Целта е чрез тези прагове да се изкарат на светло част от доходите, получавани на ръка, и така да се увеличат вноските в пенсионния фонд. Според част от анализаторите обаче това е намеса на държавата на пазара на труда, която ще доведе до обратния ефект - увеличение на сивия сектор. Почти същите са прогнозите и от страна на МВФ, които са скептични относно възможността осигурителните приходи да се увеличат в резултат на тази мярка. Основното опасение на работодателите е, че при сравнително високата данъчно-осигурителна тежест в страната разходите им ще се увеличат още повече и по-малките фирми ще бъдат принудени да фалират.

Минималните осигурителни доходи нарастват значително през годините.Например минималните осигурителни прагове за счетоводител  в два от секторите с преобладаващ малък и среден бизнес периода 2003-2017 година 

2003 година  

Минимална работна заплата  110 лв.

Минимални осигурителни прагове за счетоводител

305 лв. дейност-търговия

190 лв. дейност-хотелиерство; ресторантьорство

2017 година

Минимална работна заплата 460 лв.

Минимални осигурителни прагове за счетоводител

1030 лв  дейност -търговия

800 лв. дейност-хотелиерство; ресторантьорство

"Средните работни заплати се увеличават подобно на минималните прагове, т.е. на практика официално декларираните доходи се определят от административно определените минимални. В тази връзка целта на правителството да накара хората да се осигуряват на реални работни заплати, именно чрез минималните прагове изглежда изобщо не се постига. С определянето на минимум законодателите дори посочват на колко ниско е приемливо да се осигуряват хората от различните професии, ако все пак искат да излъжат.Ситуацията отговаря и на затъващата в дефицити пенсионна система. Всъщност, за да не изглежда така че данъкоплатците трябва да плащат заради липсата на адекватна пенсионна реформа, законодателите поставят и някои подцели, с които оправдават праговете:

·         -Да служат като средство за борба със сивия сектор – напротив, точно праговете служат за увеличаване на сивия сектор, а постоянното им нарастване принуждава още повече хора да работят нерегламентирано.

·         -Да се осигурят финансова стабилност на пенсионната система – сегашната пенсионна система няма как да бъде стабилна и докато не се проведе реална пенсионна реформа, дефицитът в НОИ ще продължава да нараства, а оттам и нуждата от постоянно увеличаване на осигурителните прагове.

·         - Работещите да получават справедливо заплащане за труда си – всъщност административното повишаване на доходите оставя много от работната сила, особено нискоквалифицираните работници, извън пазара на труда."ime.bg/bg/articles/nujni-li-sa-minimalnite-osiguritelni-pragove/

Каква е идеята за въвеждането на „минималните осигурителни прагове ? 
Интервю на Йордан Христосков –управител на НОИ 2000 -2007 г

„Въвеждането на минимални осигурителни прагове ще подобри социалните и икономически параметри в страната”
14 години след въвеждането на минимални осигурителни прагове  какъв е резултата?
Липсата на анализ за ефектите от минималните прагове на пазара на труда е странен факт, който сериозно компрометира тяхното покачване година след година.
 

Оценка на въздействието от промяната на
минимални осигурителни прагове през 2009 г

Резултатите според изследване на "ЕСТАТ и партньори", направено в периода 07.02.-10.05.2014 г. сред 2525 работници и 3500 работодатели от цялата страна, както и в 6 шест фокус групови дискусии в градовете София, Пловдив, Ямбол, Варна, Габрово и Плевен са :44% от работодателите у нас смятали, че към момента на изследване  минималният осигурителен доход /МОД/  е станал неадекватен спрямо пазара на труда.При въвеждането на праговете одобрението след работодателите е било по-голямо - 39%.В момента на изследването одобрението е било 29% на работодатели приемащи  МОД като адекватен метод. 21,9 % от работодателите тса заявили , че въвеждането на праговете е довел до преназначаване на работници в по-ниската категория, а 31.6 % са приложили практиката за назначаване на непълно работно време.Различни са и оценките за минималните осигурителни прагове по региони - най-недоволни от тях са в Перник, София-област, Кюстендил, Монтана, Видин, Габрово, Велико Търново и Добрич. В София-град осигурителните прагове се приемат добре. 1/5 от работниците са признали, че получават по-ниска заплата от парите, върху които ги осигуряват заради високия праг за техния бранш и длъжност.

.

 

 

 

 

 

infobiz - брутния вътрешен продукт на Република България за 2003 г. е 19 857 785 хил. Щ.Д, а минималния осигурителен праг за счетоводител - сектор търговия е 305 лв.
за 2015 г., брутния вътрешен продукт е 88 571 млн.лв., ( преизчесли си го в долари, евро, ако искаш в канадски долари ), а минималния осигурителен праг за счетоводител - сектор търговия през 2017 г. е 1030 лв. Колко ще бъде БВП за 2017 г. незнам но няма да има същото съотношение с 2003 г. за мин.ос. праг за счетоводител сектор търговия. Административното определяне на доходи не е най-умното нещо. Колко малки фирми могат да си позволят да имат счетоводител при тази заплата, когато не могат да му уплътнят повече от час-два работно време. Те едвам оцеляват и самите т.н. чорбаджии-дребни предприемачи трудно си докарат такъв доход. А тези които ги определят са много далеч от реалната икономика. Това е една от причините да няма почети никаква стопанска активност в населението и за сектор търговия да останат само големи най-вече чужди търговски вериги изнасящи парична маса извън България, а малките магазини един след друг да затварят. Ако целта е да има малко свръх богати и много протягащи ръка пред бюрото за безработни то тази цел е постигната.
Ако ти харесва повече мисия, може и така. Мисията е постигната. Аферим.
Ицко